История на Свиленград
Свиленград е един град с богата история. Той се явява входната врата на България, тъй като си намира близо до мястото, където се събират трите държавни граници – на България, Гърция и Турция.
Намира се югоизточно от София, Пловдив и Хасково, северозападно от турската граница, на север от гръцката. Също така е в близост до Одрин и Истанбул. На север от града се намира Сакар планина, на запад Източни Родопи.
Градът е разположен на двата бряга на река Марица и е бил разделен на два квартала: Канаклия и Бандърлия. Градът получава настоящото си име заради производството на коприна там. Хората са отглеждали копринени буби в домовете си. В 1874 г. учителят Петър Станчев (от Търново) предложил градът да се нарича Свиленград, като думата “свила“ на старобългарски означава „коприна“ и оттам се ражда името на града.
Свиленградският край има благоприятни природни условия и стратегическо географско разположение, които са били причина на мястото да е имало население от дълбока древност. Най-старите сведения за човешки живот са от края на новокаменната и каменномедната епоха. По време на бронзовия и железния период на територията около днешния Свиленград живеело тракийското племе одриси. От периода на траките има останали следи от селища, надгробни могили, светилища. По време на Римската империя до града е имало римска крайпътна станция. Бил е наричан в римските пътеводители с името Бурденис, Бурдиста или Бурдипта. Имало е и римска крепост, която е охранявала военния път до Цариград.
Известни забележителности в района на Свиленград:
Мостът Мустафа Паша
![Известни забележителности в района на Свиленград](http://residencebilyana.com/wp-content/uploads/2017/09/jju.png)
Една от известните забележителности на Свиленград е Мостът на Мустафа Паша, който е обявен за Паметник на културата. Бил е строен в периода 1512-1529г. по заповед на султанския везир Дамад Мустафа паша. Мостът е дълъг 300 м, широк 6 м. и по средата му има поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис в чест на султана.
![Връх Шейновец гледка от връх Шейновец](http://residencebilyana.com/wp-content/uploads/2017/09/bil-svil-img2.png)
гледка от връх Шейновец
Връх Шейновец
Връх Шейновец се намира в източната част на Родопите на територията на град Любимец и югозападно от с. Мезек. Висок е 703,6 метра и е известен също и с турското име Курт кале, което в превод означава „Вълчата крепост“. Там се състои през 1912г. става първото сражение в Балканската война. На самия връх има издигнат паметник в памет на загиналите охраняващи войници от Шейновски полк. Днес на върха се издига телевизионна кула висока повече от 100м.
![гледка от крепостта Мезек](http://residencebilyana.com/wp-content/uploads/2017/09/bil-svil-img3.png)
гледка от крепостта Мезек
Крепост Мезек
Крепостта Мезек известна още като Неузетикон или Неутзикон представлява средновековно византийско укрепление построено през 11 – 12 век на запад от днешното село Мезек, Свиленград. Намира се на надморска височина от 210 метр и е построена на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, с името Св. Марина или Гората. Местните хора наричат крепостта „Калето“. Крепостта е изпълнявала имала ролята на гранична стражева крепост. Служела е за охраняването на териториите между реките Марица и Арда.