История на Свиленград

Свиленград е един град с богата история. Той се явява входната врата на България, тъй като си намира близо до мястото, където се събират трите държавни граници – на България, Гърция и Турция.

Намира се югоизточно от София, Пловдив и Хасково, северозападно от турската граница, на север от гръцката. Също така е в близост до Одрин и Истанбул. На север от града се намира Сакар планина, на запад Източни Родопи.

Градът е разположен на двата бряга на река Марица и е бил разделен на два квартала: Канаклия и Бандърлия. Градът получава настоящото си име заради производството на коприна там. Хората са отглеждали копринени буби в домовете си.  В 1874 г. учителят Петър Станчев (от Търново) предложил градът да се нарича Свиленград, като думата “свила“ на старобългарски означава „коприна“ и оттам се ражда името на града.

Свиленградският край има благоприятни природни условия  и стратегическо географско разположение, които  са били причина на мястото да е имало население от дълбока древност. Най-старите сведения за човешки живот са от  края на новокаменната и каменномедната епоха. По време на бронзовия и железния период на територията около днешния Свиленград живеело тракийското племе одриси. От  периода на траките има останали следи от селища, надгробни могили, светилища. По време на Римската империя до  града е имало римска крайпътна станция. Бил е наричан в римските пътеводители с името Бурденис, Бурдиста или Бурдипта. Имало е и римска крепост, която е охранявала военния път до Цариград.

Известни забележителности в района на Свиленград:

Мостът Мустафа Паша

Една от известните забележителности на Свиленград е Мостът на Мустафа Паша, който е обявен за Паметник на културата. Бил е строен в периода 1512-1529г. по заповед на султанския везир Дамад Мустафа паша. Мостът е дълъг 300 м, широк 6 м. и по средата му има поставена мраморна барелефна плоча с османски надпис в чест на султана.

Връх Шейновец

Връх Шейновец се намира в източната част на Родопите на територията на град Любимец и югозападно от с. Мезек. Висок е 703,6 метра и е известен също  и с турското име Курт кале, което  в превод означава  „Вълчата крепост“. Там се състои през 1912г. става първото сражение в Балканската война. На самия връх има издигнат паметник в памет на загиналите охраняващи войници от Шейновски полк. Днес на върха се издига телевизионна кула висока повече от 100м.

Крепост Мезек

Крепостта Мезек известна още като Неузетикон или Неутзикон представлява средновековно византийско укрепление построено през 11 – 12 век на запад от днешното село Мезек, Свиленград.  Намира се на надморска височина от 210 метр и е построена на издължена тераса, оформена в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, с името Св. Марина или Гората. Местните хора наричат крепостта „Калето“. Крепостта е изпълнявала имала ролята на гранична стражева крепост. Служела е за охраняването на териториите между реките Марица и Арда.